Diskordia (Ивалина Петкова)
23 100
6.02.2018 г., 22:17 ч.

*** 

  Поезия
674 3 5

Момичето в мен- босонога самодива

из дебрите на миналото тича,

чертае тиха и неравномерна крива,

магични заклинания наум изрича.

 

Препуска из линейността на спомена

и дорисува всичко с пъстри акварели,

преглъща тук-таме сълза отронена

по множество несъстояли се раздели.

 

В скиталчества насред реалностите странни,

отричайки човешкото в търсене на Висшето,

из лабиринтите на сънища уханни,

загубих Всичкото и сграбчих Нищото.

© Ивалина Петкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Трудно приемам вкопчването, не искам да вярвам, че нещо ни е отредено! Ежесекундно ни се налага да избираме!
  • "В скиталчества насред реалностите странни" - веднъж видяла ги, трудно ще приемеш, че сме вкопчени само в една единствена, отредена ни за този живот, нали?
  • Благодаря сърдечно за включването,Dark Sky!
  • Благодаря ти искрено, Наде! Понякога си мисля, че писането е парчето реалност, което ни държи на повърхността, далеч от Нищото.
  • Щом пишеш така, не е нищо, Иве!
Предложения
: ??:??