8 dic 2023, 17:29

08. 12 2023

  Poesía » Otra
962 6 13

Светът е друг, а ние  сме си същите,
китарата ми само онемя.
Май тясна ти е на небето къщата.
Надничаш ли към старата Земя?

Запяваш ли и ти с ангелогласните?
Аз песните ти зная, до една.
А с тях е малък шансът  да си паснете,
а моят  свят посърна, обедня.

Останаха ми плочите и слепите,
плакати по студените стени...
На топло "Вчера" гуши  ми се в шепите,
а днес вилнее с болести, войни.

Духът ми лута се и изоставен е,
като акорд сред зимата навън.
Когато нямаш  нищичко за правене –
запей! И събуди света от сън...

 

 

https://youtu.be/kMMdblS_WNY?si=9iYC_jrSgoi-_2XO

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...