08. 12 2023
Светът е друг, а ние сме си същите,
китарата ми само онемя.
Май тясна ти е на небето къщата.
Надничаш ли към старата Земя?
Запяваш ли и ти с ангелогласните?
Аз песните ти зная, до една.
А с тях е малък шансът да си паснете,
а моят свят посърна, обедня.
Останаха ми плочите и слепите,
плакати по студените стени...
На топло "Вчера" гуши ми се в шепите,
а днес вилнее с болести, войни.
Духът ми лута се и изоставен е,
като акорд сред зимата навън.
Когато нямаш нищичко за правене –
запей! И събуди света от сън...
https://youtu.be/kMMdblS_WNY?si=9iYC_jrSgoi-_2XO
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
