08. 12 2023

8.12.2023 г., 17:29 ч.

Поезия » Друга

5.0 / 13

762 6 13

Светът е друг, а ние сме си същите,
китарата ми само онемя.
Май тясна ти е на небето къщата.
Надничаш ли към старата Земя?
Запяваш ли и ти с ангелогласните?
Аз песните ти зная, до една.
А с тях е малък шансът да си паснете,
а моят свят посърна, обедня.
Останаха ми плочите и слепите,
плакати по студените стени...
На топло "Вчера" гуши ми се в шепите,
а днес вилнее с болести, войни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Феята на дъгата
Измоли ме за вечност!

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...
Реквием за една буря

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Изпращане

По склоновете стръмни на деня се спускаше безименен скитáлец. Животът му – сурова планина, поглъщаше...

Още произведения »