След пареща прегръдка разделени,
изстинахме далеч един от друг.
И само пепел - черна и студена -
напомня ми за тебе
в самотния ми студ.
И понесла своя кръст,
пазя спомените свидни -
пепелта не става пръст,
в която нещо да поникне!
Пепелта е пепел! -
Шепа пепел във юмрук сърце!
Все още неизпепеленото тупти!
© Мария Петрова-Йордано Todos los derechos reservados