След пареща прегръдка разделени,
изстинахме далеч един от друг.
И само пепел - черна и студена -
напомня ми за тебе
в самотния ми студ.
И понесла своя кръст,
пазя спомените свидни -
пепелта не става пръст,
в която нещо да поникне!
Пепелта е пепел! -
Шепа пепел във юмрук сърце!
Все още неизпепеленото тупти!
© Мария Петрова-Йордано All rights reserved.
6 !
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
