* * *

3 jul 2009, 13:15

Poesía » De amor

424 0 3

В един прекрасен ден, едно далечно лято,

незабравимо като твоите очи

аз те открих, момиче мое свято –

стоеше ти сред ароматните треви.

И тъй красиво, тъй по детски чисто

се лееше гласът ти над света.

И твоят поглед беше тъй дълбок и бистър,

като кристална изворна вода.

И пеперуди - толкоз нежни и красиви,

кат ореол от злато те над теб блестяха.

И птици пъстри пееха звънливо,

и песните си все за тебе пяха.

Такава ти за мене ще останеш –

по детски чиста, с ангелско лице.

В живота черен светъл лъч проправяш

и завладяваш моето сърце.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.