* * *
В един прекрасен ден, едно далечно лято,
незабравимо като твоите очи
аз те открих, момиче мое свято –
стоеше ти сред ароматните треви.
И тъй красиво, тъй по детски чисто
се лееше гласът ти над света.
И твоят поглед беше тъй дълбок и бистър,
като кристална изворна вода.
И пеперуди - толкоз нежни и красиви,
кат ореол от злато те над теб блестяха.
И птици пъстри пееха звънливо,
и песните си все за тебе пяха.
Такава ти за мене ще останеш –
по детски чиста, с ангелско лице.
В живота черен светъл лъч проправяш
и завладяваш моето сърце.
© Борис Кадинов All rights reserved.
Бистричко и чисто!
