Jul 3, 2009, 1:15 PM

* * * 

  Poetry » Love
416 0 3

 

В един прекрасен ден, едно далечно лято,

незабравимо като твоите очи

аз те открих, момиче мое свято –

стоеше ти сред ароматните треви.

 

И тъй красиво, тъй по детски чисто

се лееше гласът ти над света.

И твоят поглед беше тъй дълбок и бистър,

като кристална изворна вода.

 

И пеперуди - толкоз нежни и красиви,

кат ореол от злато те над теб блестяха.

И птици пъстри пееха звънливо,

и песните си все за тебе пяха.

 

Такава ти за мене ще останеш –

по детски чиста, с ангелско лице.

В живота черен светъл лъч проправяш

и завладяваш моето сърце.

© Борис Кадинов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??