***

12 oct 2010, 15:44

Poesía

652 0 2

И ето, застанах пред теб,

заслушана в твоите струни...

Тъй усещах, мило момче,

как усещах, че в теб ще се влюбя...

Просто тъй... с копнежа за нежност

дълго чаках – чак ослепях -

бях забравила колко е тежко

пак да имам мечти и душа.

Колко нощи и колко сълзи

споделих само със дъждовете...

Колко жалки любови открих,

а съм търсила може би тебе...

Да вярвам горещо не смея

(тази вяра животът отне) ,

че с гласа си красив ще запееш

някой ден... някой ден и за мен...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

the_r0se (Теодора Драгиева)

2010-10-16T06:29:01+03:00

Радвам се, че ти харесва, Ванилия!
VaNiLiYa (Ванилия)

2010-10-12T22:12:48+03:00

Колко жалки любови открих,а съм търсила може би тебе...
Понякога благодарение на тези жалки любови ,оценяваме стойностния човек.Страхотно е!!!