***
И ето, застанах пред теб,
заслушана в твоите струни...
Тъй усещах, мило момче,
как усещах, че в теб ще се влюбя...
Просто тъй... с копнежа за нежност
дълго чаках – чак ослепях -
бях забравила колко е тежко
пак да имам мечти и душа.
Колко нощи и колко сълзи
споделих само със дъждовете...
Колко жалки любови открих,
а съм търсила може би тебе...
Да вярвам горещо не смея
(тази вяра животът отне) ,
че с гласа си красив ще запееш
някой ден... някой ден и за мен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
