the_r0se (Теодора Драгиева)
178 660
12 окт. 2010 г., 15:44

*** 

  Поэзия
671 0 2

И  ето, застанах пред теб,

заслушана в твоите струни...

Тъй усещах, мило момче,

как усещах, че в теб ще се влюбя...

Просто тъй... с копнежа за нежност

дълго чаках – чак ослепях -

бях забравила колко е тежко

пак да имам мечти и душа.

Колко нощи и колко сълзи

споделих само със дъждовете...

Колко жалки любови открих,

а съм търсила може би тебе...

Да вярвам горещо не смея

(тази вяра животът отне) ,

че с гласа си красив ще запееш

някой ден... някой ден и за мен...

© Теодора Драгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се, че ти харесва, Ванилия!
  • Колко жалки любови открих,а съм търсила може би тебе...
    Понякога благодарение на тези жалки любови ,оценяваме стойностния човек.Страхотно е!!!

Предложения
: ??:??