Oct 12, 2010, 3:44 PM

***

  Poetry
911 0 2

И  ето, застанах пред теб,

заслушана в твоите струни...

Тъй усещах, мило момче,

как усещах, че в теб ще се влюбя...

Просто тъй... с копнежа за нежност

дълго чаках – чак ослепях -

бях забравила колко е тежко

пак да имам мечти и душа.

Колко нощи и колко сълзи

споделих само със дъждовете...

Колко жалки любови открих,

а съм търсила може би тебе...

Да вярвам горещо не смея

(тази вяра животът отне) ,

че с гласа си красив ще запееш

някой ден... някой ден и за мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Драгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се, че ти харесва, Ванилия!
  • Колко жалки любови открих,а съм търсила може би тебе...
    Понякога благодарение на тези жалки любови ,оценяваме стойностния човек.Страхотно е!!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...