14 jul 2011, 16:26

* * * 

  Poesía » Otra
562 0 0

 

Порой от звезди и рози с жълти листа,

пръснати по студената  черна  земя,

които пеят песен в нощта.

 

Една душа страда и кръжи до мен,

чувствам, че е там и със затворени очи

те виждам - в дървено легло си легнал сам.

 

А вятърът  носи аромата на смъртта, а ти

летиш  с невидими крила към вечността!

© Ваня Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??