* * *
779
0
0
Порой от звезди и рози с жълти листа,
пръснати по студената черна земя,
които пеят песен в нощта.
Една душа страда и кръжи до мен,
чувствам, че е там и със затворени очи
те виждам - в дървено легло си легнал сам.
А вятърът носи аромата на смъртта, а ти
летиш с невидими крила към вечността!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Всички права запазени
