14.07.2011 г., 16:26 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
565 0 0

 

Порой от звезди и рози с жълти листа,

пръснати по студената  черна  земя,

които пеят песен в нощта.

 

Една душа страда и кръжи до мен,

чувствам, че е там и със затворени очи

те виждам - в дървено легло си легнал сам.

 

А вятърът  носи аромата на смъртта, а ти

летиш  с невидими крила към вечността!

© Ваня Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??