4 dic 2018, 21:40

*** 

  Poesía » Otra
346 1 0

Всяка  нощ се разхождам
по безлюдния плаж.
Мойте стъпки отмерва
само нощният страж.

 

Всяка стъпка измива
есенното море
и на тяхно място разкрива
тайни крити добре.

 

Месечината бяла
безмълвна в небето виси
и усмихва се цяла,
и отгоре следи.

 

Заблестява морето -
сякаш малък екран.
Вятърът, след което,
рисунки рисува със плам.

 

А стрелките въртят се
в своя шеметен бяг.
Чуй звездите как пеят:
- Утре пак! Утре пак!

 

© Минко Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??