Dec 4, 2018, 9:40 PM

***

  Poetry » Other
560 1 0

Всяка  нощ се разхождам
по безлюдния плаж.
Мойте стъпки отмерва
само нощният страж.

 

Всяка стъпка измива
есенното море
и на тяхно място разкрива
тайни крити добре.

 

Месечината бяла
безмълвна в небето виси
и усмихва се цяла,
и отгоре следи.

 

Заблестява морето -
сякаш малък екран.
Вятърът, след което,
рисунки рисува със плам.

 

А стрелките въртят се
в своя шеметен бяг.
Чуй звездите как пеят:
- Утре пак! Утре пак!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Минко Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...