***
Всяка нощ се разхождам
по безлюдния плаж.
Мойте стъпки отмерва
само нощният страж.
Всяка стъпка измива
есенното море
и на тяхно място разкрива
тайни крити добре.
Месечината бяла
безмълвна в небето виси
и усмихва се цяла,
и отгоре следи.
Заблестява морето -
сякаш малък екран.
Вятърът, след което,
рисунки рисува със плам.
А стрелките въртят се
в своя шеметен бяг.
Чуй звездите как пеят:
- Утре пак! Утре пак!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Минко Андонов Всички права запазени
