13 ene 2010, 13:27

* * *

  Poesía » Otra
845 0 2

 

 

 

                                                       

                                                        Надвиснала

                                                        неискренност,

                                                        настъпената

                                                        радост, 

                                                        разпиляха цветовете на

                                                        Розата горяща.

                                                        Усмивката на Принца

                                                        замръзна.

                                                        Огледалото се счупи.

                                                        Без милост

                                                        от пръстите изтече

                                                        вяра.

                                                        Преляхме от

                                                        надежда.

                                                        Балончето се пукна.

                                                        Плюшени мечета,

                                                        утрото посрещнаха

                                                        в таралежена

                                                        премяна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Ганев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...