Jan 13, 2010, 1:27 PM

* * *

  Poetry » Other
844 0 2

 

 

 

                                                       

                                                        Надвиснала

                                                        неискренност,

                                                        настъпената

                                                        радост, 

                                                        разпиляха цветовете на

                                                        Розата горяща.

                                                        Усмивката на Принца

                                                        замръзна.

                                                        Огледалото се счупи.

                                                        Без милост

                                                        от пръстите изтече

                                                        вяра.

                                                        Преляхме от

                                                        надежда.

                                                        Балончето се пукна.

                                                        Плюшени мечета,

                                                        утрото посрещнаха

                                                        в таралежена

                                                        премяна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Ганев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...