13.01.2010 г., 13:27

* * *

846 0 2

 

 

 

                                                       

                                                        Надвиснала

                                                        неискренност,

                                                        настъпената

                                                        радост, 

                                                        разпиляха цветовете на

                                                        Розата горяща.

                                                        Усмивката на Принца

                                                        замръзна.

                                                        Огледалото се счупи.

                                                        Без милост

                                                        от пръстите изтече

                                                        вяра.

                                                        Преляхме от

                                                        надежда.

                                                        Балончето се пукна.

                                                        Плюшени мечета,

                                                        утрото посрещнаха

                                                        в таралежена

                                                        премяна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Ганев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...