11 ago 2007, 16:45

+1, 5 (За Буквите наши!)

  Poesía
876 0 7


+1, 5

Постепенно свикнах с очилата.
И без тях не мога.
По-ми беше трудно (преди време) със рогата.
Днес не са тревога.

Зная, неизбежен знак са
на години бИли
и че, плащам всички такси
със спомени мили.

Че изглеждам отдалече
още в супер форма,
но отблизо съм навлечен
в килограм наднормен.

Ясно пукат като ставам
колена и стави.
Плавно. Бавно се изправям -
замай ме удавя.
*
Още патя от главата.
да обичам - смогвам!
Свикнах вече с очилата,
но без теб - НЕ МОГА!

2 Април 2005, Балтик Сий, САЩ

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...