11 авг. 2007 г., 16:45

+1, 5 (За Буквите наши!)

875 0 7


+1, 5

Постепенно свикнах с очилата.
И без тях не мога.
По-ми беше трудно (преди време) със рогата.
Днес не са тревога.

Зная, неизбежен знак са
на години бИли
и че, плащам всички такси
със спомени мили.

Че изглеждам отдалече
още в супер форма,
но отблизо съм навлечен
в килограм наднормен.

Ясно пукат като ставам
колена и стави.
Плавно. Бавно се изправям -
замай ме удавя.
*
Още патя от главата.
да обичам - смогвам!
Свикнах вече с очилата,
но без теб - НЕ МОГА!

2 Април 2005, Балтик Сий, САЩ

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Дончев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...