+1, 5 (За Буквите наши!)
+1, 5
Постепенно свикнах с очилата.
И без тях не мога.
По-ми беше трудно (преди време) със рогата.
Днес не са тревога.
Зная, неизбежен знак са
на години бИли
и че, плащам всички такси
със спомени мили.
Че изглеждам отдалече
още в супер форма,
но отблизо съм навлечен
в килограм наднормен.
Ясно пукат като ставам
колена и стави.
Плавно. Бавно се изправям -
замай ме удавя.
*
Още патя от главата.
да обичам - смогвам!
Свикнах вече с очилата,
но без теб - НЕ МОГА!
2 Април 2005, Балтик Сий, САЩ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Дончев Всички права запазени
