30 ago 2015, 18:30

(1) непрочетено писмо

  Poesía
1.8K 1 15

В общи линии - никаква мистерия,

писмо от обаятелен, добър познат.

Дори не знам защо така треперя,

нима отварям неизследван свят?!

 

Е, май съвсем наред изглежда си!

Такъв експертен станах адресат,

че само плъзвам поглед и извеждам

идеята на всеки фонетичен знак.

 

Но пак зачитам трепетно писмото

с приоритет "подател - Любовта",

във папка "Същината на живота"

поставено от провиденческа ръка.

 

Графично няма нищо по-различно,

но този странен буквен резонанс

подрежда вместо думи, специфичност

от елегантен, твой патент каданс.

 

И се откривам в свят на водоскоци

и спускащи се ручеи, планински скат.

Бълбука даже мъничката точица.

Каква разносъставна словна красота!

 

Сърненце тича между редовете,

току великолепен екземпляр - елен,

величествено-назидателно погледне 

с очи си милостиви надълбоко в мен.

 

Навсякъде се носи аромат на фрезии,

грижливо сменяни след всеки ред.

Неподражаемото ти обичам глезене

еднакво силно със стила напет

 

и лъхащото непринудено спокойствие

от грейналите на небето две луни.

Добавиш страст и няма удоволствие,

по-гарантирано което да ме изгори.

 

Едно писмо. Един подател. Вътре

мистериозно съвършенство от слова.

Сто прочита сърцето ми прегръщат.

Не пише никой, както Любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Feel, къде ме върна... И как ме умили с коментара си! Аз ти благодаря!
  • Росен! Благодаря ти!
  • Прекрасно! Наистина никой не може да пише както Любовта!
  • Доче, Доче, умиляваш ме с четиристишията си! Благодаря ти!
  • Ех,върна ме назад във времето,
    в което пишехме и получавахме писма.
    Припомних си и аз онези трепети
    в хартиените реплики на любовта.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...