30 авг. 2015 г., 18:30

(1) непрочетено писмо

1.8K 1 15

В общи линии - никаква мистерия,

писмо от обаятелен, добър познат.

Дори не знам защо така треперя,

нима отварям неизследван свят?!

 

Е, май съвсем наред изглежда си!

Такъв експертен станах адресат,

че само плъзвам поглед и извеждам

идеята на всеки фонетичен знак.

 

Но пак зачитам трепетно писмото

с приоритет "подател - Любовта",

във папка "Същината на живота"

поставено от провиденческа ръка.

 

Графично няма нищо по-различно,

но този странен буквен резонанс

подрежда вместо думи, специфичност

от елегантен, твой патент каданс.

 

И се откривам в свят на водоскоци

и спускащи се ручеи, планински скат.

Бълбука даже мъничката точица.

Каква разносъставна словна красота!

 

Сърненце тича между редовете,

току великолепен екземпляр - елен,

величествено-назидателно погледне 

с очи си милостиви надълбоко в мен.

 

Навсякъде се носи аромат на фрезии,

грижливо сменяни след всеки ред.

Неподражаемото ти обичам глезене

еднакво силно със стила напет

 

и лъхащото непринудено спокойствие

от грейналите на небето две луни.

Добавиш страст и няма удоволствие,

по-гарантирано което да ме изгори.

 

Едно писмо. Един подател. Вътре

мистериозно съвършенство от слова.

Сто прочита сърцето ми прегръщат.

Не пише никой, както Любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Feel, къде ме върна... И как ме умили с коментара си! Аз ти благодаря!
  • Росен! Благодаря ти!
  • Прекрасно! Наистина никой не може да пише както Любовта!
  • Доче, Доче, умиляваш ме с четиристишията си! Благодаря ти!
  • Ех,върна ме назад във времето,
    в което пишехме и получавахме писма.
    Припомних си и аз онези трепети
    в хартиените реплики на любовта.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...