30 авг. 2015 г., 18:30

(1) непрочетено писмо

1.8K 1 15

В общи линии - никаква мистерия,

писмо от обаятелен, добър познат.

Дори не знам защо така треперя,

нима отварям неизследван свят?!

 

Е, май съвсем наред изглежда си!

Такъв експертен станах адресат,

че само плъзвам поглед и извеждам

идеята на всеки фонетичен знак.

 

Но пак зачитам трепетно писмото

с приоритет "подател - Любовта",

във папка "Същината на живота"

поставено от провиденческа ръка.

 

Графично няма нищо по-различно,

но този странен буквен резонанс

подрежда вместо думи, специфичност

от елегантен, твой патент каданс.

 

И се откривам в свят на водоскоци

и спускащи се ручеи, планински скат.

Бълбука даже мъничката точица.

Каква разносъставна словна красота!

 

Сърненце тича между редовете,

току великолепен екземпляр - елен,

величествено-назидателно погледне 

с очи си милостиви надълбоко в мен.

 

Навсякъде се носи аромат на фрезии,

грижливо сменяни след всеки ред.

Неподражаемото ти обичам глезене

еднакво силно със стила напет

 

и лъхащото непринудено спокойствие

от грейналите на небето две луни.

Добавиш страст и няма удоволствие,

по-гарантирано което да ме изгори.

 

Едно писмо. Един подател. Вътре

мистериозно съвършенство от слова.

Сто прочита сърцето ми прегръщат.

Не пише никой, както Любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Feel, къде ме върна... И как ме умили с коментара си! Аз ти благодаря!
  • Росен! Благодаря ти!
  • Прекрасно! Наистина никой не може да пише както Любовта!
  • Доче, Доче, умиляваш ме с четиристишията си! Благодаря ти!
  • Ех,върна ме назад във времето,
    в което пишехме и получавахме писма.
    Припомних си и аз онези трепети
    в хартиените реплики на любовта.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...