30.08.2015 г., 18:30

(1) непрочетено писмо

1.8K 1 15

В общи линии - никаква мистерия,

писмо от обаятелен, добър познат.

Дори не знам защо така треперя,

нима отварям неизследван свят?!

 

Е, май съвсем наред изглежда си!

Такъв експертен станах адресат,

че само плъзвам поглед и извеждам

идеята на всеки фонетичен знак.

 

Но пак зачитам трепетно писмото

с приоритет "подател - Любовта",

във папка "Същината на живота"

поставено от провиденческа ръка.

 

Графично няма нищо по-различно,

но този странен буквен резонанс

подрежда вместо думи, специфичност

от елегантен, твой патент каданс.

 

И се откривам в свят на водоскоци

и спускащи се ручеи, планински скат.

Бълбука даже мъничката точица.

Каква разносъставна словна красота!

 

Сърненце тича между редовете,

току великолепен екземпляр - елен,

величествено-назидателно погледне 

с очи си милостиви надълбоко в мен.

 

Навсякъде се носи аромат на фрезии,

грижливо сменяни след всеки ред.

Неподражаемото ти обичам глезене

еднакво силно със стила напет

 

и лъхащото непринудено спокойствие

от грейналите на небето две луни.

Добавиш страст и няма удоволствие,

по-гарантирано което да ме изгори.

 

Едно писмо. Един подател. Вътре

мистериозно съвършенство от слова.

Сто прочита сърцето ми прегръщат.

Не пише никой, както Любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Feel, къде ме върна... И как ме умили с коментара си! Аз ти благодаря!
  • Росен! Благодаря ти!
  • Прекрасно! Наистина никой не може да пише както Любовта!
  • Доче, Доче, умиляваш ме с четиристишията си! Благодаря ти!
  • Ех,върна ме назад във времето,
    в което пишехме и получавахме писма.
    Припомних си и аз онези трепети
    в хартиените реплики на любовта.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...