(1) непрочетено писмо
В общи линии - никаква мистерия,
писмо от обаятелен, добър познат.
Дори не знам защо така треперя,
нима отварям неизследван свят?!
Е, май съвсем наред изглежда си!
Такъв експертен станах адресат,
че само плъзвам поглед и извеждам
идеята на всеки фонетичен знак.
Но пак зачитам трепетно писмото
с приоритет "подател - Любовта",
във папка "Същината на живота"
поставено от провиденческа ръка.
Графично няма нищо по-различно,
но този странен буквен резонанс
подрежда вместо думи, специфичност
от елегантен, твой патент каданс.
И се откривам в свят на водоскоци
и спускащи се ручеи, планински скат.
Бълбука даже мъничката точица.
Каква разносъставна словна красота!
Сърненце тича между редовете,
току великолепен екземпляр - елен,
величествено-назидателно погледне
с очи си милостиви надълбоко в мен.
Навсякъде се носи аромат на фрезии,
грижливо сменяни след всеки ред.
Неподражаемото ти обичам глезене
еднакво силно със стила напет
и лъхащото непринудено спокойствие
от грейналите на небето две луни.
Добавиш страст и няма удоволствие,
по-гарантирано което да ме изгори.
Едно писмо. Един подател. Вътре
мистериозно съвършенство от слова.
Сто прочита сърцето ми прегръщат.
Не пише никой, както Любовта!
© Таня Донова All rights reserved.
