10 000 километра над земята

Poesía

773 1 0

Безкрайна свобода!

Доколкото свободни могат да са пеперудите,

неосъзнали, че светът

да свършат свойте полети ще ги принуди.

Безкрайна самота!

Като небе, подало се изпод озоновите дупки,

което някой със кълба

вулкански прах, и вятър, и мъгла се мъчи да прокуди.

Безкрайна красота!

Студено, безначално, безпосочно истинска.

В краката ти пълзи

като завързана за връв душа, която влачиш

върху сенките на облаци провиснала.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0