10 000 километра над земята

Poesía

780 1 0

Безкрайна свобода!

Доколкото свободни могат да са пеперудите,

неосъзнали, че светът

да свършат свойте полети ще ги принуди.

Безкрайна самота!

Като небе, подало се изпод озоновите дупки,

което някой със кълба

вулкански прах, и вятър, и мъгла се мъчи да прокуди.

Безкрайна красота!

Студено, безначално, безпосочно истинска.

В краката ти пълзи

като завързана за връв душа, която влачиш

върху сенките на облаци провиснала.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0