Jul 11, 2021, 2:15 PM

10 000 километра над земята

  Poetry
777 1 0

Безкрайна свобода!

Доколкото свободни могат да са пеперудите,

неосъзнали, че светът

да свършат свойте полети ще ги принуди.

 

Безкрайна самота!

Като небе, подало се изпод озоновите дупки,

което някой със кълба

вулкански прах, и вятър, и мъгла се мъчи да прокуди.

 

Безкрайна красота!

Студено, безначално, безпосочно истинска.

В краката ти пълзи

като завързана за връв душа, която влачиш

                    върху сенките на облаци провиснала.  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...