Jul 11, 2021, 2:15 PM

10 000 километра над земята

  Poetry
776 1 0

Безкрайна свобода!

Доколкото свободни могат да са пеперудите,

неосъзнали, че светът

да свършат свойте полети ще ги принуди.

 

Безкрайна самота!

Като небе, подало се изпод озоновите дупки,

което някой със кълба

вулкански прах, и вятър, и мъгла се мъчи да прокуди.

 

Безкрайна красота!

Студено, безначално, безпосочно истинска.

В краката ти пълзи

като завързана за връв душа, която влачиш

                    върху сенките на облаци провиснала.  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...