Събота, неделя мина.

В забавачката на „Тимок“

Нора, водена от татко,

идва след почивка кратка.

Тука песнички ще учи:

за едно немирно куче,

дето от снега с уплаха

бяга и с опашка маха;

как в смълчаните полета

пеят медени звънчета;

как на Коледа с шейната

дядото добър с брадата

дар чудесен ще остави

на децата – да са здрави:

в пъстри, лъскави кутии

куп играчки, вкуснотии!

Нора перчи се пред Цочка –

знае как се пише точка

и че слага се накрая –

туй научи тя от Рая.

А към тази точка можем,

без дори да се изложим,

да прибавим запетая,

нов знак имаме – това е.

Зимата се пак изниза,

пролетта в града ни слиза.

Нора учи, без да спира,

ум и разум тя събира.    

Неусетно за децата

лято изкласи в полята.

Няма студ и дълга зима –

хей, ваканция любима!

На уроците задочни

слагаме и ние точка.

Ще се срещнем пак наесен

в първи клас и с нова песен.

Ще разкрием всички тайни

граматически незнайни.

Заедно ще учим с Нора,

ще играем пак на двора.

С нас урокът ще е лесен –

щом е с обич той поднесен.

                         /Край/