Събота, неделя мина.
В забавачката на „Тимок“
Нора, водена от татко,
идва след почивка кратка.
Тука песнички ще учи:
за едно немирно куче,
дето от снега с уплаха
бяга и с опашка маха;
как в смълчаните полета
пеят медени звънчета;
как на Коледа с шейната
дядото добър с брадата
дар чудесен ще остави
на децата – да са здрави:
в пъстри, лъскави кутии
куп играчки, вкуснотии!
Нора перчи се пред Цочка –
знае как се пише точка
и че слага се накрая –
туй научи тя от Рая.
А към тази точка можем,
без дори да се изложим,
да прибавим запетая,
нов знак имаме – това е.
Зимата се пак изниза,
пролетта в града ни слиза.
Нора учи, без да спира,
ум и разум тя събира.
Неусетно за децата
лято изкласи в полята.
Няма студ и дълга зима –
хей, ваканция любима!
На уроците задочни
слагаме и ние точка.
Ще се срещнем пак наесен
в първи клас и с нова песен.
Ще разкрием всички тайни
граматически незнайни.
Заедно ще учим с Нора,
ще играем пак на двора.
С нас урокът ще е лесен –
щом е с обич той поднесен.
/Край/
© Мария Димитрова All rights reserved.