2.02.2024 г., 11:39

11. Уроците на Нора: Точка и запетая

521 1 2

Събота, неделя мина.

В забавачката на „Тимок“

Нора, водена от татко,

идва след почивка кратка.

Тука песнички ще учи:

за едно немирно куче,

дето от снега с уплаха

бяга и с опашка маха;

как в смълчаните полета

пеят медени звънчета;

как на Коледа с шейната

дядото добър с брадата

дар чудесен ще остави

на децата – да са здрави:

в пъстри, лъскави кутии

куп играчки, вкуснотии!

Нора перчи се пред Цочка –

знае как се пише точка

и че слага се накрая –

туй научи тя от Рая.

А към тази точка можем,

без дори да се изложим,

да прибавим запетая,

нов знак имаме – това е.

 

Зимата се пак изниза,

пролетта в града ни слиза.

Нора учи, без да спира,

ум и разум тя събира.    

Неусетно за децата

лято изкласи в полята.

Няма студ и дълга зима –

хей, ваканция любима!

На уроците задочни

слагаме и ние точка.

Ще се срещнем пак наесен

в първи клас и с нова песен.

Ще разкрием всички тайни

граматически незнайни.

Заедно ще учим с Нора,

ще играем пак на двора.

С нас урокът ще е лесен –

щом е с обич той поднесен.

 

                         /Край/

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

10. Уроците на Нора: Удивителен знак

На природата чудесна
удивляваме се често –
на места, предмети нужни
възхищаваме се дружно.
Ако трябва да опишем ...
534 2

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...