12.12.2012 - 12.12ч.

Нещо хубаво си пожелай!

Бързай да запомниш тоя миг!

Да го задържиш се постарай

в стиснатия на юмрук пестник.

Времето през нас ще изтече.

Няма да се върне, няма как...

Никак даже не му пука, че

искаме да му подложим крак.

Този ден, година, месец, час

са единствен лъч във вечността,

осветил загадъчно във нас

сбъдването на една мечта.

Че човекът е измислил сам

календари, дати и минути,

мислейки, че е издигнал храм

и молитви там реди нечути.

Няма как да спрем съдбовен миг,

в щастие, нещастие – порой...

Като кратък и несбъднат вик

преминава  през сърцето той.