Dec 18, 2012, 4:58 PM

12.12.2012 - 12.12ч.

  Poetry » Other
488 0 0

Нещо хубаво си пожелай!

Бързай да запомниш тоя миг!

Да го задържиш се постарай

в стиснатия на юмрук пестник.

 

Времето през нас ще изтече.

Няма да се върне, няма как...

Никак даже не му пука, че

искаме да му подложим крак.

 

Този ден, година, месец, час

са единствен лъч във вечността,

осветил загадъчно във нас

сбъдването на една мечта.

 

Че човекът е измислил сам

календари, дати и минути,

мислейки, че е издигнал храм

и молитви там реди нечути.

 

Няма как да спрем съдбовен миг,

в щастие, нещастие – порой...

Като кратък и несбъднат вик

преминава  през сърцето той.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...