18.12.2012 г., 16:58

12.12.2012 - 12.12ч.

487 0 0

Нещо хубаво си пожелай!

Бързай да запомниш тоя миг!

Да го задържиш се постарай

в стиснатия на юмрук пестник.

 

Времето през нас ще изтече.

Няма да се върне, няма как...

Никак даже не му пука, че

искаме да му подложим крак.

 

Този ден, година, месец, час

са единствен лъч във вечността,

осветил загадъчно във нас

сбъдването на една мечта.

 

Че човекът е измислил сам

календари, дати и минути,

мислейки, че е издигнал храм

и молитви там реди нечути.

 

Няма как да спрем съдбовен миг,

в щастие, нещастие – порой...

Като кратък и несбъднат вик

преминава  през сърцето той.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...