14 nov 2008, 15:22

12

  Poesía » Otra
690 0 3

Когато мине дванайсет

когато всички Пепеляшки

се превърнат в тикви

и всеки принц – отново жаба

дреме в мократа трева

когато писателките спят

сънувайки творби

и Пулицър и нови ръкавици

да скрият синьото петно

на дясната ръка

когато цветята

затворили чашки

се радват на своя прашец

когато ми се спи

и клепачите падат

(понякога и задръжките

но трябва да съм будна)

когато не съм там

нищо че присъствам

когато спя със

разширени зеници

когато се унасям

с крака под одеалото

с ръце на клавиатурата

с блуждаещо съзнание

тогава ми се пише  

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Савина Велкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...