14 нояб. 2008 г., 15:22

12

691 0 3

Когато мине дванайсет

когато всички Пепеляшки

се превърнат в тикви

и всеки принц – отново жаба

дреме в мократа трева

когато писателките спят

сънувайки творби

и Пулицър и нови ръкавици

да скрият синьото петно

на дясната ръка

когато цветята

затворили чашки

се радват на своя прашец

когато ми се спи

и клепачите падат

(понякога и задръжките

но трябва да съм будна)

когато не съм там

нищо че присъствам

когато спя със

разширени зеници

когато се унасям

с крака под одеалото

с ръце на клавиатурата

с блуждаещо съзнание

тогава ми се пише  

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Савина Велкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...