Когато мине дванайсет
когато всички Пепеляшки
се превърнат в тикви
и всеки принц – отново жаба
дреме в мократа трева
когато писателките спят
сънувайки творби
и Пулицър и нови ръкавици
да скрият синьото петно
на дясната ръка
когато цветята
затворили чашки
се радват на своя прашец
когато ми се спи
и клепачите падат
(понякога и задръжките
но трябва да съм будна)
когато не съм там
нищо че присъствам
когато спя със
разширени зеници
когато се унасям
с крака под одеалото
с ръце на клавиатурата
с блуждаещо съзнание
тогава ми се пише
© Савина Велкова Всички права запазени