14.11.2008 г., 15:22 ч.

12 

  Поезия » Друга
582 0 3

Когато мине дванайсет

когато всички Пепеляшки

се превърнат в тикви

и всеки принц – отново жаба

дреме в мократа трева

когато писателките спят

сънувайки творби

и Пулицър и нови ръкавици

да скрият синьото петно

на дясната ръка

когато цветята

затворили чашки

се радват на своя прашец

когато ми се спи

и клепачите падат

(понякога и задръжките

но трябва да съм будна)

когато не съм там

нищо че присъствам

когато спя със

разширени зеници

когато се унасям

с крака под одеалото

с ръце на клавиатурата

с блуждаещо съзнание

тогава ми се пише  

 

© Савина Велкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??