14.11.2008 г., 15:22

12

693 0 3

Когато мине дванайсет

когато всички Пепеляшки

се превърнат в тикви

и всеки принц – отново жаба

дреме в мократа трева

когато писателките спят

сънувайки творби

и Пулицър и нови ръкавици

да скрият синьото петно

на дясната ръка

когато цветята

затворили чашки

се радват на своя прашец

когато ми се спи

и клепачите падат

(понякога и задръжките

но трябва да съм будна)

когато не съм там

нищо че присъствам

когато спя със

разширени зеници

когато се унасям

с крака под одеалото

с ръце на клавиатурата

с блуждаещо съзнание

тогава ми се пише  

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Савина Велкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...