14.11.2008 г., 15:22

12

692 0 3

Когато мине дванайсет

когато всички Пепеляшки

се превърнат в тикви

и всеки принц – отново жаба

дреме в мократа трева

когато писателките спят

сънувайки творби

и Пулицър и нови ръкавици

да скрият синьото петно

на дясната ръка

когато цветята

затворили чашки

се радват на своя прашец

когато ми се спи

и клепачите падат

(понякога и задръжките

но трябва да съм будна)

когато не съм там

нищо че присъствам

когато спя със

разширени зеници

когато се унасям

с крака под одеалото

с ръце на клавиатурата

с блуждаещо съзнание

тогава ми се пише  

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Савина Велкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...