Осмелихме се да спорим с природата –
тя се разсмя и стана тихо.
Като пред буря изневиделица или ураган,
който помита наред - дървета и къщи,
приспособени за нас. Временни обиталища.
Осмелихме се да я преправим по нас
като отесняла дреха, която е здрава.
Не ни стана - заприличахме на демодирани
джуджета, избягали от работлива приказка.
Потече лава да закърпи зейналите дупки.
Осмелихме се да помълчим със нея.
Да подредим във списъка най-важното. ...