rozita-p (Росица)
120 1328
19 nov 2010, 14:03

* * * 

  Poesía » Versos blancos
569 0 10


Аз чаках дълго – много, много дълго.

Над мен със вой прелитаха години.

Прелитаха столетия и ери,

в безумен ритъм

дни и нощи,

лета и зими

бягаха през мен.

Аз чаках. Дълго, дълго чаках.

Бях клетка гола и сама

в пустинята на океана.

Бях пра-човек с тревожни сънища.

Бях стрък трева, скала и облак

и времето нехаеше за мен,

а аз – за времето.

Аз просто чаках.

И знаех, че дори безброй

живота да пропусна – ще те дочакам.

Нямах избор.

Чаках,

Защото беше мой.

Сега, когато търся топлина

от устните ти ненаситно, жадно

и не успявам много да ти дам,

докато всичко, всичко ти ограбвам,

прости ми.

Не защото нямаш

друг избор.

Просто си спомни,

че дълго, много дълго чаках.

Ще можеш ли да ми простиш?

© Росица Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??