* * *

Nov 19, 2010, 2:03 PM

Poetry » White poetry

632 0 10

Аз чаках дълго – много, много дълго.
Над мен със вой прелитаха години.
Прелитаха столетия и ери,
в безумен ритъм
дни и нощи,
лета и зими
бягаха през мен.
Аз чаках. Дълго, дълго чаках.
Бях клетка гола и сама
в пустинята на океана.
Бях пра-човек с тревожни сънища.
Бях стрък трева, скала и облак ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works