22 dic 2016, 14:24  

  Poesía » De amor, Verso libre
781 0 2

Всичко се обръща.
Повръща ми се
от проблемите,
от самота,
от избледнели чувства
и от вашата суета.
От високото ви самочувствие,
от невъзможното безчувствие
към реалността.

 

Смееш се, и нещо в мен се къса.

Не мога да отвърна със усмивка на това.
Запълваше пространството ми във гърдите,
но отдавна зее вече пустота.
Ненавременни са ми сълзите 

А дали е временно, се питам...
А ще мога ли все пак да си простя?

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??