Всичко се обръща.
Повръща ми се
от проблемите,
от самота,
от избледнели чувства
и от вашата суета.
От високото ви самочувствие,
от невъзможното безчувствие
към реалността.
Смееш се, и нещо в мен се къса.
Не мога да отвърна със усмивка на това.
Запълваше пространството ми във гърдите,
но отдавна зее вече пустота.
Ненавременни са ми сълзите
А дали е временно, се питам...
А ще мога ли все пак да си простя?
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
