*
Всичко се обръща.
Повръща ми се
от проблемите,
от самота,
от избледнели чувства
и от вашата суета.
От високото ви самочувствие,
от невъзможното безчувствие
към реалността.
Смееш се, и нещо в мен се къса.
Не мога да отвърна със усмивка на това.
Запълваше пространството ми във гърдите,
но отдавна зее вече пустота.
Ненавременни са ми сълзите
А дали е временно, се питам...
А ще мога ли все пак да си простя?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
