22.12.2016 г., 14:24 ч.  

  Поезия » Любовна, Свободен стих
762 0 2

Всичко се обръща.
Повръща ми се
от проблемите,
от самота,
от избледнели чувства
и от вашата суета.
От високото ви самочувствие,
от невъзможното безчувствие
към реалността.

 

Смееш се, и нещо в мен се къса.

Не мога да отвърна със усмивка на това.
Запълваше пространството ми във гърдите,
но отдавна зее вече пустота.
Ненавременни са ми сълзите 

А дали е временно, се питам...
А ще мога ли все пак да си простя?

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??