27 ago 2007, 11:43

* * *

  Poesía
910 0 10
 

Очите ми останаха при теб,

Когато те видяха да се смееш

Сега съм сляпа за света,

А мойта светлина си ти!


Ръцете ми останаха при теб,

Когато ги докосна, се стопиха

От огъня, горящ във твоето сърце,

Сега не мога да докосна никой...


Сърцето ми остана в теб

И с твоето сърце се състезава

Кое по-силно ще тупти за теб

И моето е победител в края!


А без сърце не мога да обичам

Когото и да е... Но теб

Обичам със душата си, и зная

Че ти ми даваш сили да вървя напред!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илияна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....