27.08.2007 г., 11:43

* * *

909 0 10
 

Очите ми останаха при теб,

Когато те видяха да се смееш

Сега съм сляпа за света,

А мойта светлина си ти!


Ръцете ми останаха при теб,

Когато ги докосна, се стопиха

От огъня, горящ във твоето сърце,

Сега не мога да докосна никой...


Сърцето ми остана в теб

И с твоето сърце се състезава

Кое по-силно ще тупти за теб

И моето е победител в края!


А без сърце не мога да обичам

Когото и да е... Но теб

Обичам със душата си, и зная

Че ти ми даваш сили да вървя напред!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...