Aug 27, 2007, 11:43 AM

* * *

  Poetry
908 0 10
 

Очите ми останаха при теб,

Когато те видяха да се смееш

Сега съм сляпа за света,

А мойта светлина си ти!


Ръцете ми останаха при теб,

Когато ги докосна, се стопиха

От огъня, горящ във твоето сърце,

Сега не мога да докосна никой...


Сърцето ми остана в теб

И с твоето сърце се състезава

Кое по-силно ще тупти за теб

И моето е победител в края!


А без сърце не мога да обичам

Когото и да е... Но теб

Обичам със душата си, и зная

Че ти ми даваш сили да вървя напред!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....