27 авг. 2007 г., 11:43

* * *

914 0 10
 

Очите ми останаха при теб,

Когато те видяха да се смееш

Сега съм сляпа за света,

А мойта светлина си ти!


Ръцете ми останаха при теб,

Когато ги докосна, се стопиха

От огъня, горящ във твоето сърце,

Сега не мога да докосна никой...


Сърцето ми остана в теб

И с твоето сърце се състезава

Кое по-силно ще тупти за теб

И моето е победител в края!


А без сърце не мога да обичам

Когото и да е... Но теб

Обичам със душата си, и зная

Че ти ми даваш сили да вървя напред!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...