25 ene 2012, 16:01

* * *

  Poesía
499 0 0

Докосваш ме - изтръпвам,

пръстите ти галят ледената кожа,

мислите ми се изплъзват за секунди,

шепотът ти ме изстрелва нависоко -

там сме само ти и аз. 

 

Обвиваш ме с двете си ръце,

които както въздуха пораждат

нестихващи пожари.

Диханието ти по-силно ги 

разпалва, но вода не ми 

е нужна, за да ги гаси.

Искам да изгарям с теб,

макар да знам, че ще боли.

 

Душата си ти подарих 

и падам надълбоко - там,

където няма лек за тази 

наша огнена полуда.

Жарко ме целувай,

белези ми остави, никога 

не ще напусна рая на земята,

покрит в пламъци от земна

адска страст.


И ако някога в пепел се 

превърна, ще ме усетиш

в полъха на вятъра, в целувката

на слънчеви лъчи.

Знай едно, приятелю, обичам те завинаги.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...