Jan 25, 2012, 4:01 PM

* * *

  Poetry
497 0 0

Докосваш ме - изтръпвам,

пръстите ти галят ледената кожа,

мислите ми се изплъзват за секунди,

шепотът ти ме изстрелва нависоко -

там сме само ти и аз. 

 

Обвиваш ме с двете си ръце,

които както въздуха пораждат

нестихващи пожари.

Диханието ти по-силно ги 

разпалва, но вода не ми 

е нужна, за да ги гаси.

Искам да изгарям с теб,

макар да знам, че ще боли.

 

Душата си ти подарих 

и падам надълбоко - там,

където няма лек за тази 

наша огнена полуда.

Жарко ме целувай,

белези ми остави, никога 

не ще напусна рая на земята,

покрит в пламъци от земна

адска страст.


И ако някога в пепел се 

превърна, ще ме усетиш

в полъха на вятъра, в целувката

на слънчеви лъчи.

Знай едно, приятелю, обичам те завинаги.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...