25 янв. 2012 г., 16:01

* * *

500 0 0

Докосваш ме - изтръпвам,

пръстите ти галят ледената кожа,

мислите ми се изплъзват за секунди,

шепотът ти ме изстрелва нависоко -

там сме само ти и аз. 

 

Обвиваш ме с двете си ръце,

които както въздуха пораждат

нестихващи пожари.

Диханието ти по-силно ги 

разпалва, но вода не ми 

е нужна, за да ги гаси.

Искам да изгарям с теб,

макар да знам, че ще боли.

 

Душата си ти подарих 

и падам надълбоко - там,

където няма лек за тази 

наша огнена полуда.

Жарко ме целувай,

белези ми остави, никога 

не ще напусна рая на земята,

покрит в пламъци от земна

адска страст.


И ако някога в пепел се 

превърна, ще ме усетиш

в полъха на вятъра, в целувката

на слънчеви лъчи.

Знай едно, приятелю, обичам те завинаги.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...