25 янв. 2012 г., 16:01

* * *

501 0 0

Докосваш ме - изтръпвам,

пръстите ти галят ледената кожа,

мислите ми се изплъзват за секунди,

шепотът ти ме изстрелва нависоко -

там сме само ти и аз. 

 

Обвиваш ме с двете си ръце,

които както въздуха пораждат

нестихващи пожари.

Диханието ти по-силно ги 

разпалва, но вода не ми 

е нужна, за да ги гаси.

Искам да изгарям с теб,

макар да знам, че ще боли.

 

Душата си ти подарих 

и падам надълбоко - там,

където няма лек за тази 

наша огнена полуда.

Жарко ме целувай,

белези ми остави, никога 

не ще напусна рая на земята,

покрит в пламъци от земна

адска страст.


И ако някога в пепел се 

превърна, ще ме усетиш

в полъха на вятъра, в целувката

на слънчеви лъчи.

Знай едно, приятелю, обичам те завинаги.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...