25 янв. 2012 г., 16:01

* * *

505 0 0

Докосваш ме - изтръпвам,

пръстите ти галят ледената кожа,

мислите ми се изплъзват за секунди,

шепотът ти ме изстрелва нависоко -

там сме само ти и аз. 

 

Обвиваш ме с двете си ръце,

които както въздуха пораждат

нестихващи пожари.

Диханието ти по-силно ги 

разпалва, но вода не ми 

е нужна, за да ги гаси.

Искам да изгарям с теб,

макар да знам, че ще боли.

 

Душата си ти подарих 

и падам надълбоко - там,

където няма лек за тази 

наша огнена полуда.

Жарко ме целувай,

белези ми остави, никога 

не ще напусна рая на земята,

покрит в пламъци от земна

адска страст.


И ако някога в пепел се 

превърна, ще ме усетиш

в полъха на вятъра, в целувката

на слънчеви лъчи.

Знай едно, приятелю, обичам те завинаги.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...